Историята на първото от поредицата посещения на капкейк пекарни и сладкарнички из Лондон, която сме замислили започва не къде да е, а в Уест Хампстед. За тези от вас, които вече са имали щастието да бъдат лично очаровани от небезизвестния лондонски квартал, той няма нужда от представяне. И понеже ние сме от тях, определено ще трябва да положим усилия да не изпадаме в подробности. Въпреки това няма как да не споменем, че Уест Хампстед е място в което си дават среща хилядолетна история и съвременна разкрепостеност. Стари английски традиции и космополитна либералност. Той е родно място на певицата Дъсти Спрингфийлд. Тук имат домове хора като актрисата Ема Томпсън, китаристът Слаш и соул легендата Шака Кан, а по улиците му се движи шарена и често предизвикваща усмивки тълпа. От стари потомствени благородници, вирнали гордо носове от задната седалка на возила с лични шофьори, през емигранти говорещи амалгама от различни европейски езици, до хипстъри и бохеми, чиято аура излъчва цялостна отдаденост на изкуството в поне една от множеството му подточки.
Именно тук, сред цялата тази артистичност, пъстрота и разнообразие, в една от по-тихите пресечки на главната West End Lane розовее в цялото си кукленско великолепие малка капкейк сладкарничка със закачливото име Bake-a-Boo. Още с отварянето на входната врата (върху чието стъкло приветства клиентите плакат с лозунг ‘’Keep calm and eat a cupcake’’), се озоваваш в тясно и дълго помещение, чийто главен интериорен дизайнер сякаш е осемгодишно момиченце с подчертан афинитет към модните течения от 50те години на миналия век. Нежни пастелни тонове с преобладващо бебешко розови и светло сини акценти, ретро табели и знаци навсякъде по стените, множество старовремски възглавнички, прибори, вазички и плетени на една кука каренца. И не на последно място-цветя, цветя и още цветя. Цветя във вази и вазички от различен калибър по витрината и масите, цветя по стените, сухи цветя, свежи и ароматни цветя, букети и срамежливи единични цветове… Tова са основните щрихи, които грабват окото на посещаващият за първи път Bake-a-Boo любител на сладките изкушения.
Една от особеностите на малката китна капкейк сладкарничка е, че в северозападен Лондон, тя е известна с асортимента си от ‘Free from’ капкейкове. Това означава кейкчета без яйца, глутен, млечни продукти, както и такива които не съдържат захар. Или иначе казано, сладки печива подходящи за диабетици, хора с алергии от различно естество, както и крайни вегетарианци. Самата основателка и собственичка на Bake-a-Boo, Зоуи Бъркли (или Буу, както е по-популярна сред редовните клиенти на сладкарницата) страда от алергия, върху чието естество е избрала да не се съсредоточава говорейки за бизнеса си. Ето какво казва тя: ‘’Обожавам капкейкове! Винаги съм ги обожавала. Не виждам защо хора, страдащи от различен тип алергии да не могат да им се наслаждават както всички останали…’’ В добавка към стандартното си чаено меню, Зоуи предлага и специална селекция от чайове без глутен.
Друга характерна особеност на Bake-a-Boo е работното им време. В дните от понеделник до четвъртък включително, сладкарничката обслужва единствено клиентела, която е резервирала т.нар. ѝ чаен салон (tea room) за частни празненства. А събития не липсват-от момински партита, през детски рождени дни и дори изненадващи предложения за брак. Зоуи и екипът ѝ са се грижили и продължават да се грижат за пъстра палитра от клиенти с различни индивидуални предпочитания и изисквания. В дните от петък до неделя пък, малката кокетна сладкарничка работи само в часовете от 12 до 18. Което е добре дошло както за редовната им клиентела, така и за случайни минувачи и туристи решили да се наградят с кейкче и чаша кафе или истински ароматен билков чай.
Подобно на големите и по-популярни имена в капкейк бранша (като Primrose Bakery и The Hummingbird Bakery), чиито пекарни и продукция също ще посетим и опитаме и от ваше име, Bake-a-Boo, и по-конкретно Зоуи е автор и на книга с рецепти. Тя носи подзаглавието ‘’Носталгични печива, здравословни кейкове и празнични наслади’’ (Nostalgic bakes, healthy cakes and party treats) и може да бъде поръчана от сайта им, както и закупена на място в сладкарницата. От там, желаещите да пазаруват могат да си тръгнат освен с книгата им с рецепти, и с различни аксесоари за печене, закачливи картички съдържащи игри на думи, както и ръчно изработена парти украса. Една от особеностите, които забелязахме докато похапвахме и се наслаждавахме на превъзходни топли напитки и възможността да снимаме на воля каквото и колкото си поискаме, бяха имената на изложените във витрината капкейкове. Всички те бяха женски- Roxy, Valerie, Lola, Carmen, Sophie, Felicity, Carrie, Ruby, Polly, Celine, Bella и разбира се Boo J.
Тук е мястото да споменем, че Bake-a-Boo разполага и с немалка библиотека за свободно ползване от клиенти. Предлаганата за четене литература както най-вероятно сами се досещате е предимно на кулинарна тематика, но не липсват и художествена литература, както и известно количество детски книжки. И като споменахме детски книжки, няма как да пропуснем да отбележим, че малчуганите се радват също и на селекция от играчки, грижливо прибрани в кутии, чакащи малки палави ръце да нарушат спокойствието им, както и специално сандъче с различни костюми, шапки и всевъзможни аксесоари за маскиране и влизане в шарена палитра от роли и игри.
Изборът ни на капкейкове беше от серията ‘’Free from’’, т.е. кейкчета без яйца, глутен и млечни продукти. Никога досега не бяхме опитвали крайно вегетариански вариации на някои от любимите си вкусове, затова и предизвикателството беше от нов тип. Шоколадовите кейкчета носеха името Valerie, и за някой свикнал с многонюансовия, характерен и плътен вкус на истинския шоколадов капкейк, веганската версия ни се стори някак суха, постна и блудкава.
За сметка на това пък, малиновото кейкче наречено Roxy с нищо не издаваше, че е крайно вегетарианско. Сочна основа (тесто от типа moist sponge) и лек крем приготвен с растителни заместители на млякото и маслото го превръщат в перфектния сладък избор за любителите на плодови вкусове с непоносимост към белтъци от животински произход и глутен.
Bella, или боровинковият капкейк с маракуя също не отстъпва на Roxy. Но тук може и да не сме съвсем безпристрастни, защото обожаваме боровинки и маракуя по отделно и заедно.
Най-очаровани обаче останахме от ябълковият капкейк с канела, чието име пропуснахме да запишем и запомним, защото точно тогава невръстният капкейк тестър в компанията ни, приключил със сока си и играта с колички, измисли невиждана игра на криеница, която изискваше пълно себеотдаване от страна на двете придружаващи го дегустаторки.
Напитките бяха кафе лате и чай от жасмин, който беше поднесен в очарователно мини чайниче с лилави и червени сърчица.
Облужването бе повече от любезно, а атмосферата-интимна. Музикалният фон също допринасяше за нея-тих, ромолящ smooth jazz, точно като за събота ранен следобед. За целият ни престой в сладкарничката (който беше малко над един час) влязоха само 3-4 души, които бяха или редовни посетители, или сладкодумни непознати. За сметка на това, на излизане точно преди да платим, забелязахме че на три от общо шестте маси имаше сложени чинийки, чаши за кафе и шампанско (!), прибори, както и табелки Reserved. Натоварената част от работния ден на момичетата в Bake-a-Boo явно тепърва започваше.
В заключение: Ако имате път към Лондон и сте от хората, които обичат да похапват кейкчета, но страдате от алергия, която не ви дава възможност да се наслаждавате на ‘’стандартните’’ такива, то тогава Bake-a-Boo би трябвало задължително да присъства в списъка ви с набелязани предварително места за посещение. Ако пък сте от късметлиите, които нямат проблеми с приема на глутен, млечни продукти и захар, то тогава очаквайте следващото ни гостуване, на едно не по-малко очарователно (и любимо на много хора) място, което засега разбира се ще запазим в тайна.
Посетили, опитали, снимали, играли, смели се и споделили: Марина, Борис и Ради
Bake-a-Boo се намира на адрес: 86 Mill Lane London, NW6 1NL и в интернет на: http://www.bake-a-boo.com/
Работното им време с клиенти без резервация е: петък-неделя, 12-18 ч.